Черната дупка БДЖ
Коментар от Ясен Бояджиев:
БДЖ още веднъж е в дупка. При това е много противоречиво дали въобще в миналото е излизала от нея или просто е затъвала все по-дълбоко. Така или другояче, отново ще вадят я от дупката, като този път ще ѝ спускат още по-дебело избавително „ въже “, платено с парите на данъкоплатците - цели 103 милиона. Това щяло да бъде част от търсено сега „ изцяло решение на казуса “.
Тази ария сме я слушали доста пъти. И в случай че се съди по подправения съпровод от неуместни изказвания, търсенето наподобява още веднъж е тръгнало в неправилна посока.
" Нормална кондиция "
„ Важно е, че спасихме БДЖ от банкрут “, похвали се шефът на компанията през март тази година. Два месеца по-късно, поради просрочени с години заплащания, сметките ѝ са запорирани от съда след искане на притежателите на облигации по заем, взет от нея още през 2007 година. Което не попречи на шефа да каже тези дни, че „ това е едно сдружение, което в този момент излиза от банкрута ".
Ако до 30 юни не заплати на кредиторите си 40 милиона лв., излизащото от банкрут сдружение няма да може да заплаща на чиновниците си и на доставчиците си, което значи, че влаковете просто ще спрат. (Впрочем, в случай че ги заплати с наличните си средства, резултатът ще е същият.) Да не приказваме, че 5 хиляди товарни вагона и единствените ѝ 25 модерни мотриси подлежат на ликвидация, тъй като са заложени като поръчителство по заема. Да не приказваме и за дребната детайлност, че частен правосъден реализатор към този момент разгласи за обмен половината от постройката, в която се обитава централното ръководство на компанията. Всичко това не попречи на министъра на превоза да разгласи, че тя е в " естествена кондиция и може да си ръководи задълженията и активите ".
Ясен Бояджиев
" Цялостно решение "
Първоначално държавното управление се канеше да заплати от бюджета изискваните милиони, само че след това отсрочи решението, „ с цел да откри в околните десетина дни изцяло решение на казуса “. Ако се съди по казаното и намекнатото, това „ изцяло решение “ ще включва: опит да се измоли някаква отстъпка от облигационерите; заплащане „ вкупом “ на останалите по заема 103 милиона; по едно и също време оповестяване на търг за покупка на нови локомотиви и вагони и на търг за концесия на „ Летище София “; с незабавните доходи от концесията връщане на 103-те милиона и (може би) покриване на още към 300 милиона други задължения на компанията.
От всичко това единственото несъмнено е заплащането. Отстъпките са чиста фикция. За концесията на летището се приказва от 15-ина години - не е ясно дали този път ще стане и дали ще се откри концесионер, подготвен да заплати авансово стотици милиони. Както и дали изобщо е рационално тези доходи да отидат за тази цел. Купуването на нов преносим състав, несъмнено, е извънредно неотложно, единствено че то ще значи нови, още по-големи задължения на гърба на данъкоплатците - компанията няма да може да си ги заплаща сама, тъй като отново липсва най-съществената част от всяко изцяло решение за нейното избавяне.
"... с което казусът завършва "
„ Бизнес логиката, икономическата логичност и политическата логичност изисква (...) накрая да има държавна интервенция за дефинитивно погасяване на тези отговорности, с което казусът завършва “, споделя шефът на БДЖ. Всъщност нищо не завършва, а даже стартира да се натрупа отначало. Можеше да се ориентира към привършване, в случай че компанията не трупаше непрекъснато нови и нови загуби.
„ Политическата “ им логичност я знаем, тя си е тъкмо такава. По силата на тази логичност за десетина години страната несъмнено е изляла в БДЖ няколко милиарда лв.. Само в последно време: лятото на 2017 година - 62 милиона, февруари 2018 - 31 милиона. Икономическата логичност обаче е напълно друга. Една компания може да бъде същински избавена единствено по този метод: като се направи по този начин, че да спре да натрупа загуби и да стартира да печели, с цел да може да се устоя и развива. Но макар безбройните тактики и оздравителни проекти през годините, нищо такова не се е случило. И към този момент няма признаци да се случи.
" Което е трябвало да бъде направено, е направено "
„ Направил съм всичко належащо страната да помогне на сдружението.В БДЖ на практика всичко, което би трябвало да бъде направено, е направено “, твърди министърът на превоза. „ Осем години се вършат промени “, споделя шефът. Може и да са желали да вършат промени, само че да не са им разрешили. В реалност обаче не е направено съвсем нищо - с изключение на продажбата на остарели вагони за скрап и на някоя и друга ненужна постройка. Много от влаковете „ горят “ хиляди левове с всяко излизане от депото, множеството линии са нерентабилни. Цените на билетите не покриват себестойността, личният състав е все по този начин раздут, транспортната политика продължава да се бърка със обществената. В същото време пътуването с трен си остава все по този начин постепенно, неловко и даже рисково за живота.
" Политическата логичност "
„ Твърдението, че БДЖ е на гърба на данъкоплатците, е далавера “, афишира различен жп шеф. Опровержението пристигна от най-сигурния източник - министъра на финансите. Общите разноски на пътническите транспорти са към 250 милиона лв. на година, от които лични доходи са към 50 милиона, а цели 200 милиона са от налозите на българските жители. Само 20% от разноските на железниците се покриват от това, което се заплаща като цена за услуга.
През това време медиите са цялостни с документирани свидетелства за нагласени публични поръчки за поправки, спечелилият в които е авансово прочут на всички, а цените са все по-високи и по-високи. Не се е чуло някой да се е впечатлил изключително.
Всичко това също е част от „ политическата логичност “, която е в действие освен в железниците, само че и в съвсем всички сфери на ръководството - нищонеправене, постоянно отсрочване, реплика на промени, източване.
Финансовият министър излезе с авангардната концепция да се даде глътка въздух на БДЖ, като административно се разредят конкуриращите я рейсове - като нямат различен избор, хората ще се качват на трен. В интернет форумите мнозина незабавно му дадоха отговор, че е по-добре „ това неразбирателство БДЖ мигновено да се закрие “. Не е нужно да се закрива. Достатъчно е да се даде в частни ръце, като се продаде или даде на концесия по едно и също време с летището. Това би било в действителност изцяло решение.
БДЖ още веднъж е в дупка. При това е много противоречиво дали въобще в миналото е излизала от нея или просто е затъвала все по-дълбоко. Така или другояче, отново ще вадят я от дупката, като този път ще ѝ спускат още по-дебело избавително „ въже “, платено с парите на данъкоплатците - цели 103 милиона. Това щяло да бъде част от търсено сега „ изцяло решение на казуса “.
Тази ария сме я слушали доста пъти. И в случай че се съди по подправения съпровод от неуместни изказвания, търсенето наподобява още веднъж е тръгнало в неправилна посока.
" Нормална кондиция "
„ Важно е, че спасихме БДЖ от банкрут “, похвали се шефът на компанията през март тази година. Два месеца по-късно, поради просрочени с години заплащания, сметките ѝ са запорирани от съда след искане на притежателите на облигации по заем, взет от нея още през 2007 година. Което не попречи на шефа да каже тези дни, че „ това е едно сдружение, което в този момент излиза от банкрута ".
Ако до 30 юни не заплати на кредиторите си 40 милиона лв., излизащото от банкрут сдружение няма да може да заплаща на чиновниците си и на доставчиците си, което значи, че влаковете просто ще спрат. (Впрочем, в случай че ги заплати с наличните си средства, резултатът ще е същият.) Да не приказваме, че 5 хиляди товарни вагона и единствените ѝ 25 модерни мотриси подлежат на ликвидация, тъй като са заложени като поръчителство по заема. Да не приказваме и за дребната детайлност, че частен правосъден реализатор към този момент разгласи за обмен половината от постройката, в която се обитава централното ръководство на компанията. Всичко това не попречи на министъра на превоза да разгласи, че тя е в " естествена кондиция и може да си ръководи задълженията и активите ".
Ясен Бояджиев
" Цялостно решение "
Първоначално държавното управление се канеше да заплати от бюджета изискваните милиони, само че след това отсрочи решението, „ с цел да откри в околните десетина дни изцяло решение на казуса “. Ако се съди по казаното и намекнатото, това „ изцяло решение “ ще включва: опит да се измоли някаква отстъпка от облигационерите; заплащане „ вкупом “ на останалите по заема 103 милиона; по едно и също време оповестяване на търг за покупка на нови локомотиви и вагони и на търг за концесия на „ Летище София “; с незабавните доходи от концесията връщане на 103-те милиона и (може би) покриване на още към 300 милиона други задължения на компанията.
От всичко това единственото несъмнено е заплащането. Отстъпките са чиста фикция. За концесията на летището се приказва от 15-ина години - не е ясно дали този път ще стане и дали ще се откри концесионер, подготвен да заплати авансово стотици милиони. Както и дали изобщо е рационално тези доходи да отидат за тази цел. Купуването на нов преносим състав, несъмнено, е извънредно неотложно, единствено че то ще значи нови, още по-големи задължения на гърба на данъкоплатците - компанията няма да може да си ги заплаща сама, тъй като отново липсва най-съществената част от всяко изцяло решение за нейното избавяне.
"... с което казусът завършва "
„ Бизнес логиката, икономическата логичност и политическата логичност изисква (...) накрая да има държавна интервенция за дефинитивно погасяване на тези отговорности, с което казусът завършва “, споделя шефът на БДЖ. Всъщност нищо не завършва, а даже стартира да се натрупа отначало. Можеше да се ориентира към привършване, в случай че компанията не трупаше непрекъснато нови и нови загуби.
„ Политическата “ им логичност я знаем, тя си е тъкмо такава. По силата на тази логичност за десетина години страната несъмнено е изляла в БДЖ няколко милиарда лв.. Само в последно време: лятото на 2017 година - 62 милиона, февруари 2018 - 31 милиона. Икономическата логичност обаче е напълно друга. Една компания може да бъде същински избавена единствено по този метод: като се направи по този начин, че да спре да натрупа загуби и да стартира да печели, с цел да може да се устоя и развива. Но макар безбройните тактики и оздравителни проекти през годините, нищо такова не се е случило. И към този момент няма признаци да се случи.
" Което е трябвало да бъде направено, е направено "
„ Направил съм всичко належащо страната да помогне на сдружението.В БДЖ на практика всичко, което би трябвало да бъде направено, е направено “, твърди министърът на превоза. „ Осем години се вършат промени “, споделя шефът. Може и да са желали да вършат промени, само че да не са им разрешили. В реалност обаче не е направено съвсем нищо - с изключение на продажбата на остарели вагони за скрап и на някоя и друга ненужна постройка. Много от влаковете „ горят “ хиляди левове с всяко излизане от депото, множеството линии са нерентабилни. Цените на билетите не покриват себестойността, личният състав е все по този начин раздут, транспортната политика продължава да се бърка със обществената. В същото време пътуването с трен си остава все по този начин постепенно, неловко и даже рисково за живота.
" Политическата логичност "
„ Твърдението, че БДЖ е на гърба на данъкоплатците, е далавера “, афишира различен жп шеф. Опровержението пристигна от най-сигурния източник - министъра на финансите. Общите разноски на пътническите транспорти са към 250 милиона лв. на година, от които лични доходи са към 50 милиона, а цели 200 милиона са от налозите на българските жители. Само 20% от разноските на железниците се покриват от това, което се заплаща като цена за услуга.
През това време медиите са цялостни с документирани свидетелства за нагласени публични поръчки за поправки, спечелилият в които е авансово прочут на всички, а цените са все по-високи и по-високи. Не се е чуло някой да се е впечатлил изключително.
Всичко това също е част от „ политическата логичност “, която е в действие освен в железниците, само че и в съвсем всички сфери на ръководството - нищонеправене, постоянно отсрочване, реплика на промени, източване.
Финансовият министър излезе с авангардната концепция да се даде глътка въздух на БДЖ, като административно се разредят конкуриращите я рейсове - като нямат различен избор, хората ще се качват на трен. В интернет форумите мнозина незабавно му дадоха отговор, че е по-добре „ това неразбирателство БДЖ мигновено да се закрие “. Не е нужно да се закрива. Достатъчно е да се даде в частни ръце, като се продаде или даде на концесия по едно и също време с летището. Това би било в действителност изцяло решение.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ